10 Полезни съвета в работата, които ще те накарат да се замислиш

10 Полезни съвета в работата, които ще те накарат да се замислиш

Тази статия ще бъде малко по-различна и по-разчупена, отколкото досегашните.

Часът е 5:46, а датата 01.06.2018. Днес е един хубав „малък“ празник, на който всички деца празнуват. Някога и ние бяхме такива, а може някои още да са такива.

Знаеш .. първите 40 години от детството на мъжа са най-трудни.

Сигурен съм, че щом четеш това в момента и ти имаш желание да успееш и искаш да се развиваш, за да поставяш нови основи в живота си и да покоряваш нови върхове.

Не съм сигурен от къде да започна, но щом днес децата имат празник, ще направя кратка ретроспекция от моето детство.

Не бях от най-добрите ученици, българският ми език и той не беше най-доброто, на което съм способен. но за сметка на това имах изключително аналитично мислене и бърз ум, предимно в математиката. Хуманитарните науки, дори не бих искал да ги споменавам, за да не ми се смееш ..

В крайна сметка, завърших някак училище и кандидатствах в университет.  А междувременно, още от малък цъкам на компютъра.

Жалко, че първия компютър получих чак на 14-годишна възраст и бях изпуснал доста неща от баш зародиша на онлайн мрежата.

После подбутван от родители, влязох и в университет бакалавър, та впоследствие и магистър .. и се озовах на 24 години, с едни хвърчащи документи и уж някакви знания, които реално без практика (липсваща в Българските ВУЗ-ове), нищо не правят.

Както споменах вече, бях доста запален по компютъра, това включваше гейминг, различни програмки и други забавления. Часовете ми прекарани в Couter-Strike предполагам са повече, отколкото съм спал.

На шега започнах да си правя „сървър“,  в който исках да играя с приятели, защото тогавашните сървъри не бяха от най-качествените.

Така от форум на форум от сайт на сайт, взех, че направих и първия си Counter-Strike сървър. Ама сървър без уеб сайт, що за сървър е?

В училище имах уроци по Информатика, в които учих „HTML“ (най-модерният компютърен език за тогава) и си рекох, че вероятно мога да създам сайт „Колко му е един сайт да направя“ за моя току що пуснат сървър.

В крайна сметка, прекарах седмица в безсъние и разбрах, че абсолютно нищо не знам в тази сфера и за пореден път бях надценил себе си.

Добре, че бях инатлив и това нещо отвътре ме ядосваше, че не мога да се справя с него, и дни подред не ми даваше мира и спокойствие.

Беше същински удар върху пубертетното ми достойнство, да не мога да направя нещо свързано с компютър.

Всъщност, колкото повече четях, толкова повече разбирах, че само си мисля, че знам нещо.

Така де .. в крайна сметка, след месец безсъние и безумно много часове прекарани пред монитора, сайтът беше пуснат.

Беше с безплатен домейн, крив на някои места, но факт, беше онлайн.

Бях на 16 години, когато това „пламна в мен“ … толкова много бях доволен, че съм постигнал нещо сам, та дори то да беше толкова малко.

Следващите седмици не само, че не влязох повече в игрите, ами и стоях на компютъра до сутринта и разглеждах, сърфирах, четях най-различни форуми.

От Форумите, в които имаше стотици теми за уеб, имаше още стотици препратки. Не спирах да сърфирам от сайт в сайт. Толкова много информация имаше и толкова интересна, че може човек да се загуби в нея и да не усети как са минали часове.

Толкова бях „пленен“ от тази нова вълна, която ме удари от нищото, че неусетно минаваше ден след ден, месец след месец, година след година.

Най-различни статии, видеа, книги, форуми, групи навсякъде, където има полезна информация на тема „Как се прави изработка на уеб сайт?“

През цялото време, докато четох нещата, практикувах, правих собствени тестове и прилагах новите ми знания. Човек, изминавайки пътя на даден процес сам, запомня много по-добре.

Когато една информация се слуша или се чете е много по-трудно да се запомни, отколкото би могла да се научи в процес на проба.

Това учене продължи в следващите 3 години, когато за първи път се престраших да направя първия си онлайн магазин. (Добре, че клиента ми не знаеше тогава :P). Сам си го намерих от тогавашния „Продавалник“.

След (2 месеца) успях и да си завърша „Първия ми проект“, с който бях изкарал и първите си пари от изработка на сайт.

Чувствах се сякаш съм покорил Еверест. Вярно, че парите тогава бяха толкова малко, че не ми стигнаха и за 1 седмица ядене в университета, но важното е, че успях да изпълня целта си.

Това „Фрийналсърство“ от вкъщи, докато учиш и ходиш на лекции, беше идеално. Клиентите не се редяха на опашка, но за сметка на това, когато имаше проект си бяха допълнителни пари (колко му трябва на един студент).

Успоредно с това, когато нямах и проекти, не спирах да правя предизвикателства към себе си. Правех най-различни уеб сайтове за различни „имагинерни“ фирми. (Току виж, ако някога ми се появи такъв клиент, да мога да реагирам бързо и навреме).

Дори не помня колко много работи съм сменил, допреди да започна да работя за себе си. Но със сигурност знам едно – във всяка фирма имах чувството, че се задушавам.

Имах чувството, че имам потенциал да се развия в нещо повече от служител на заплата, а успоредно с това все нещо ме спираше и ме беше страх да рискувам. Да мога, да управлявам сам моето време и да правиш нещата така, както ти харесват най-добре на мен.

Сменях работите с надеждата, че това задушаване ще се премахне някога и ще имам нормална работа, като на всеки служител. Е, така и до последната ми работа, това чувство не успя да се махне.

Междувременно през годините, когато съм бил на трудов договор към фирми, съм работил извънредно след работа, събота или неделя и не съм спирал да уча и да чета нови неща.

В крайна сметка, когато бях на последната ми работа така стана, че фалира и се наложи да ме съкратят. Знаеш, как първата крачка е най-трудна. От години имах желание да си направя фирма, но все се страхувах, че ми липсва опит.

И така нещата се случиха от само себе си. Животът ни навигира наляво и надясно и взима решения, без да ни пита, дали сме подготвени или не.

Вкарва ни в правилния път, стига да успеем да разпознаваме знаците, които ни изпраща за да следваме пътеката. От нас се очаква единствено да полагаме усилия и да се движим с достатъчно темпо по нея.

Днес, ъпдейтвайки си уеб сайта и работейки по него се замислих над това, как човек стига до това да работи в 06:00 сутринта, без да е спал от много време (като нормален човек) и в същия момент да е доволен от това.

Знам, че искаш да чуеш вече тези 10 полезни съвета, които мога да ти дам, но нямаше как да не ти разкажа част от мен:

  1. Не търси работа, която да изкарваш просто пари. Опитвай различни неща и наблюдавай през това време себе си. Веднага ще познаеш това, което ще ти хареса – Обичай това, което работиш, за да не работиш. (точно както е поговорката)
  2. Не спирай и не се отказвай, заради нищо и заради никого. Във всяко сполучливо нещо се крие постоянство, от някого или от нещо. Ако притежаваш инат, вложи го там, където имаш потенциал, а не в глупости.
  3. Не спирай да се развиваши да предизвикваш себе си и да се изпробваш до къде би могъл да стигнеш. Ако не можеш да го правиш, намери си идол, с който искаш да се съревноваваш. Много ми напомня това изречение на едно невероятно клипче на Арнолд – https://www.youtube.com/watch?v=Kb7_E12FFLw
  4. Не се срамувай. Създавай контакти, създавай приятели, не се притеснявай да питаш или да кажеш, че не знаеш нещо.
  5. Не бъди роб на системата. Ако в момента нямаш изход и си затънал до уши, опитай се да изтърпиш този период, а междувременно не спирай да търсиш пъткъм „повърхността“.
  6. Ако чувстваш, че нещо не е твоето и не се чувстваш комфортно – предприеми действия и не очаквай, че нещо ще се промени от само себе си.
  7. Не си мисли, че си закъснял. Отново стигаме до друга поговорка – „По-добре късно, отколкото никога!“. Винаги може да наваксаш пропуснатото.
  8. Ако искаш да постигнеш нещо, трябва да се лишиш от друго. Искам да ти кажа, че деня е по-дълъг. Грозната истина обаче е, че той е само 24 часа и не разполагаме с нито минута повече. Изгради си правилни приоритети.
  9. Бъди #Трендинг и се оглеждай на 360 градуса, какво се случва в сферата, в която си се насочил.  Прилагай добрите и правилни практики, а лошите ги запомни, за да ги избегнеш.
  10. Най-важното – Разтоварвай и почивай. Физическа работа или психическа работа – и двете са уморителни, когато са повече, отколкото е необходимо. Отново друг вид хубава поговорка – „Работата не е заек, за да избяга!“. Светът си е съществувал и преди нас, ще си съществува и след нас (ако не го погубим), затова и не винаги всичко трябва да се случва на момента и веднага.

Много ще се радвам, ако споделиш твоите съвети. За твоя живот и какво можеш да оставиш за послание към друг човек, който може да има нужда от твоя съвет.

С радост ще направя нова статия, ако се съберат достатъчно мирогледи, които да бъдат в помощ на младите и тепърва започващи своя житейски и професионален път.

Честит празник на детето, честит празник и на Вас родители!